Ти тръгна без да се обърнеш
със гордо вдигната глава,
напразно молих те да върнеш
ограбената ми от теб душа.
Избяга някъде далеч от мен,
потъна някъде във мрака.
Сърцето ми остана в плен
за теб да плаче и да чака.
Тогава тръгнах да те търся
по пътищата дълги на света,
нарамих малкото надежда
останала ми след страстта.
Не те намерих, търся те навред
и искам аз душата си да върна.
Къде си питам се, вървя напред.
И нямам сила да те върна.
нa PERR
2007
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар