На PERR

Aко си самотен... и умираш от студ, някъде там... съвсем сам...... окован във веригите на времето... и влачен от жестоката съдба...
... не се отчайвай, на този свят винаги има поне един човек, който да ти подаде ръка... и искам аз да съм това... аз да ти подам ръка... а ти на мен...
... и тогава ще видиш светлина...
... и не просто светлина... всичко ще се облече в цветове...
... и аз ще дойда, няма да остана вън...
... ще дойда… като в чакан и жадуван сън...
... ще дойда... за да усетя дъха на твоята магия...
... за да пия от еликсира на вълшебната стихия...
... за да усетя твоето възбуждащо ухание...
... и за да сбъдна нашето греховно желание...
... пометени в бездната на страха...
... и вкусвайки от плодовете на греха...
... пиейки от виното на лудостта...
... преплитайки горещи тела...
... потъвайки заедно в екстаз...
... отнасяйки ни вихъра на бурна страст...
... а после... бавно ще притихна до твоето сърце...
... ще се сгушим нежно...с вплетени ръце...
... и ще замълчим...
... а на сутринта, безкрайно ЧУЖДИ ще се разделим...
... и аз отново ще съм САМА...
... и ти отново САМ......
сами и студени... като камъни... всеки сам, затънал в проблемите на своя собствен живот... живот, приковал ни на едно место завинаги... далеч един от друг…
... но... аз ще продължа да мисля за теб...
... защото искам да чувствам че си някъде около мен, защото имам нужда от...
...ТЕБ...
22.12.2005